Три месеца работих за форекс брокер или как престъпниците с бели якички обират парите на африканците!
Случайно попаднах на този блог и видях, че има опция да се публикува статия, написана от читатели. Реших да се възползвам от възможността.
Студентка съм (журналистика), работя още от първи курс, както много млади хора в България. Вършила съм различни неща, за не много висока заплата, но в офис не бях работила до този момент. Миналата есен останах без работа, точно преди празниците и Нова година, а без работа хич не е хубаво. Един месец преди това моята НДП (най-добра приятелка) започна работа в офис. Тя беше много горда от новата си работа и доволна от заплащането.
Не зная дали беше минал и месец, откакто тя работеше там, когато си говорихме и аз й споделих, че трябва спешно да си намеря работа и т.н. Тя ми предложи да говори на другия ден с шефката си и да ме „уреди“ и мен да работя в нейния офис.
Супер! Много яко!
Нещата се развиха много бързо. На следващият ден си подадох CV-то, на по-следващия ми се обадиха по телефона и това ми беше нещо като първото интервю. После отидох на второ интервю вече на живо, в офиса. Много ме харесаха, защото според тях английският ми бил много добър, а те именно такива хора търсели. До седмица започнах работа.
С какво се занимаваха хората от тази фирма - с форекс търговия. Дотогава нищо не знаех по въпроса. Започнах бързо да се уча. След още една седмица вече бях „добре обучена“ и започнах работа.
Не зная откъде да започна! Моята работа, както и на голяма част от хората в офиса, беше по цял ден да звъним на африкански телефони и да убеждаваме хора да си направят депозити в „нашата фирма“. Не зная как, но там имаха телефоните и имената на цели африкански държави, милиони, милиони номера. Както е написано в този блог, всички, които си отвореха сметка, скоро сметката им фалираше. Абе, това се е един хазарт, при който всички са на загуба.
Всеки път едни и същи разговори, едни и същи думи, едни и същи спорове. По цял ден убеждавахме африканчетата, че имат пари, а те нямат пари и т.н. Даже имахме и таргет, т.н. норма - на колко афроси трябва да звъннеш за един работен ден.
За офиса и колегите. Офисът се намираше в една нова бизнес сграда до оградата на Окръжна болница - едно гадно, претъпкано с хора място. Колегите, тези дето бяха отскоро, се чудеха като мен как са се забъркали в това. Тези, дето бяха от по-дълго (там над година вече си стар служител), форексът им беше изпил мозъка. Това наистина е нещо, което е вредно за психиката. Тези хора изобщо не осъзнаваха, че са съучастници в едни лъжи и измами. Нямаше нито един африканец, който да е направил депозит и да е спечели, не зная какво правеха, но всички губеха. Чудя се аз: кой нормален човек би седял години по цял ден пред компа и да звъни по телефона, да лъже хората да си отворят сметка, за да си изгубят всичките пари?
Шефката и ейчарката (човешки ресурси) - две изключително злобни, отегчени от живота кариеристки, с разбити семейства и увиснали задници и цици. Тези по цял ден обикаляха и се заяждаха с всички за всичко, постоянно бяха недоволни, че и днес имали много малко депозити, т.е. много малко излъгани афроси. Според шефката, офисът беше от висок клас, понеже вътре имаше джаги, дартс и машина за минерална вода. Това, според шефките, било елитен офис.
Малко за големите шефове - те бяха чужденци. Алчни и безскрупулни измамници с дългогодишен опит по специалността. Дълги години са се занимавали с хазартен бизнес, доколкото зная. Не съм сигурна, но дейността им е забранявана в няколко държави и те са преместили офиса в София, защото тук се възползват от пропуски в българското законодателство, за да си развират безнаказано дейността си. Виждала съм ги само веднъж на живо, но тогава разбрах какво е значението на думите „престъпници с бели якички“.
И малко за моята НДП - тя напълно откачи, започна да мисли и говори като другите откачалки от офиса, беше много горда от себе си, че работи в тази фирма и че по цял ден лъже хора по телефона. След като аз се махнах след третия месец, тя продължи да работи там. Скъса всякакви контакти с мен и 50 човека общи познати и съученици от гимназията. Смени си телефонния номер, махна ни от фейса и т.н. Скоро видях един общ приятел, който ми каза, че сега работи в друга такава фирма, офисът й е в сградата на ЦУМ. Абе, изобщо не ми се иска да я виждам повече, нито ме интересува какво работи.
В заключение, в края на третия месец, малко преди Нова година, напуснах тази откачена работа. Сега си имам нормална работа в една софтуерна компания и не мисля никога повече да се занимавам с подобни глупости като форекс търговията.
Статията е изпратена от наш читател т.е. читателка!
